Дългът се увеличи с 2,9 млрд. - вече е над 40 млрд. лв.
Лихвените разходи са над 600 млн. лева, всяка нова емисия ще бъде все по-скъпа. България влезе в дългова серпантина след бюджета на.
Свързани текстове:
Дългът на страната ни към края на януари е с 2,9 милиарда лева повече спрямо декември 2022 година и към този момент е малко над 40 милиарда лева, регистрираха от финансовото министерство.
Увеличението се натрупа от външна емисия през януари, при която бяха пласирани 10-годишни държавни облигации за 1,5 милиарда евро при рентабилност от малко под 4,8%. Част от чистото нарастване на дълга покри касовия недостиг, а останалите са във фискалния запас.
Календарът на заплащанията за тази година и следващата година е доста под напрежение и е прекомерно евентуално да се тегли нов с цел да се покрият заплащанията. За тази година през март следва погасяване на 1,14 милиарда лева външен дълг, а през юли - 350 млн. лева вътрешен. За 2024 година изтичат падежите на левови облигации за 380 млн. лева и още 1,5 милиарда евро по еврооблигации.
През предходната година бяха погасени главници за 3,2 милиарда лева и бяха издадени нови еврооблигации за 4,3 милиарда лв. и скъпи бумаги за вътрешния пазар за 2,4 милиарда лв.. Лихвените заплащания са малко над 600 млн. лева.
От Института за пазарна стопанска система предизвестяват, че бюджетен недостиг от 10 милиарда лв. и повече всяка година ще сътвори голяма потребност от финансиране, което може да бъде поправено единствено с закостенял режим на обществените разноски.
От финансовото министерство също предизвестяват, че при опазване на обрисувалите се трендове в приходите и разноските е допустимо да възникне риск от несъразмерен недостиг от над 3% от прогнозния Брутният вътрешен продукт. Това можело да попречи на България да вкара еврото. При приемането на бюджета за 2023 година трябвало да бъдат разисквани ограничения, които да доведет да повече доходи и да се резервира устойчивостта на обществените финанси.
Според икономистите от института би трябвало да е явен краят на интервала на нулеви лихви, който сътвори лъжлива лекост в поемането на дълг при нищожно увеличение на лихвените разноски. Поне в идващите няколко години това няма да е по този начин – видно даже от обстоятелството, че към този момент назоваваме лихви от 5% “успех ”.
Съотношението дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт, което се следи и като аршин за приемането ни в еврозоната, демонстрира, че макар нарастването към момента сме измежду страните с невисок условен дълг - 23% от Брутният вътрешен продукт. Делът на вътрешния дълг е 6,4%, а на външния - 16,6%.
По-голямата част от дълга ни се заема от облигациите, издадени на интернационалните финансови пазари – с дял от 56,3%. Следват ДЦК за вътрешния пазар и държавните заеми - 16,9%, регистрират от финансовото министерство. Над 98% от дълга ни са с закрепен лихвен %, а близо 100% от него са деноминирани в лв. и евро.
Източник: " 24 часа "
05 Март 202350203 Март 2023375702 Март 202325302 Март 2023367101 Март 2023141628 Фев 2023576Коментарикъс06 Март 2023 7:58ч.
Кой и на кого се оплаква?
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Отец Нафърфорий06 Март 2023 8:06ч.
Дотук с прехваления Харвард, или най-малко с Харвард в български вид. Шарлатаните се оказаха едни елементарни измамници, и то без особена финансова експертиза.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Маке от Северот06 Март 2023 8:28ч.
Татария ке падне...
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати nan06 Март 2023 8:35ч.
споко тайфа, няма се косите. след месец-два, изродите от фотографията и златната гнида от фотосите, като ни вкарат във войната, на никой няма да му пука за външния дълг.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Да обаче...06 Март 2023 8:39ч.
" Социологическите изследвания " им дават най-голяма национална обич! Делят си първото място с ГРОБ! Значи популацията харесва всичко това. Разни там Възрожденци са надалеч обратно в сондажите... Кво вършим тогава?
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Кво вършим ли?06 Март 2023 9:16ч.
Ами гласуваме - с цел да спадне относителната тежест на твърдите умнокрасиви и впрочем атлантонаивни ядра.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани05 Март 2023125128 Фев 202397504 Март 202389203 Март 20232093
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
Свързани текстове:
Дългът на страната ни към края на януари е с 2,9 милиарда лева повече спрямо декември 2022 година и към този момент е малко над 40 милиарда лева, регистрираха от финансовото министерство.
Увеличението се натрупа от външна емисия през януари, при която бяха пласирани 10-годишни държавни облигации за 1,5 милиарда евро при рентабилност от малко под 4,8%. Част от чистото нарастване на дълга покри касовия недостиг, а останалите са във фискалния запас.
Календарът на заплащанията за тази година и следващата година е доста под напрежение и е прекомерно евентуално да се тегли нов с цел да се покрият заплащанията. За тази година през март следва погасяване на 1,14 милиарда лева външен дълг, а през юли - 350 млн. лева вътрешен. За 2024 година изтичат падежите на левови облигации за 380 млн. лева и още 1,5 милиарда евро по еврооблигации.
През предходната година бяха погасени главници за 3,2 милиарда лева и бяха издадени нови еврооблигации за 4,3 милиарда лв. и скъпи бумаги за вътрешния пазар за 2,4 милиарда лв.. Лихвените заплащания са малко над 600 млн. лева.
От Института за пазарна стопанска система предизвестяват, че бюджетен недостиг от 10 милиарда лв. и повече всяка година ще сътвори голяма потребност от финансиране, което може да бъде поправено единствено с закостенял режим на обществените разноски.
От финансовото министерство също предизвестяват, че при опазване на обрисувалите се трендове в приходите и разноските е допустимо да възникне риск от несъразмерен недостиг от над 3% от прогнозния Брутният вътрешен продукт. Това можело да попречи на България да вкара еврото. При приемането на бюджета за 2023 година трябвало да бъдат разисквани ограничения, които да доведет да повече доходи и да се резервира устойчивостта на обществените финанси.
Според икономистите от института би трябвало да е явен краят на интервала на нулеви лихви, който сътвори лъжлива лекост в поемането на дълг при нищожно увеличение на лихвените разноски. Поне в идващите няколко години това няма да е по този начин – видно даже от обстоятелството, че към този момент назоваваме лихви от 5% “успех ”.
Съотношението дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт, което се следи и като аршин за приемането ни в еврозоната, демонстрира, че макар нарастването към момента сме измежду страните с невисок условен дълг - 23% от Брутният вътрешен продукт. Делът на вътрешния дълг е 6,4%, а на външния - 16,6%.
По-голямата част от дълга ни се заема от облигациите, издадени на интернационалните финансови пазари – с дял от 56,3%. Следват ДЦК за вътрешния пазар и държавните заеми - 16,9%, регистрират от финансовото министерство. Над 98% от дълга ни са с закрепен лихвен %, а близо 100% от него са деноминирани в лв. и евро.
Източник: " 24 часа "
05 Март 202350203 Март 2023375702 Март 202325302 Март 2023367101 Март 2023141628 Фев 2023576Коментарикъс06 Март 2023 7:58ч.
Кой и на кого се оплаква?
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Отец Нафърфорий06 Март 2023 8:06ч.
Дотук с прехваления Харвард, или най-малко с Харвард в български вид. Шарлатаните се оказаха едни елементарни измамници, и то без особена финансова експертиза.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Маке от Северот06 Март 2023 8:28ч.
Татария ке падне...
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати nan06 Март 2023 8:35ч.
споко тайфа, няма се косите. след месец-два, изродите от фотографията и златната гнида от фотосите, като ни вкарат във войната, на никой няма да му пука за външния дълг.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Да обаче...06 Март 2023 8:39ч.
" Социологическите изследвания " им дават най-голяма национална обич! Делят си първото място с ГРОБ! Значи популацията харесва всичко това. Разни там Възрожденци са надалеч обратно в сондажите... Кво вършим тогава?
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Кво вършим ли?06 Март 2023 9:16ч.
Ами гласуваме - с цел да спадне относителната тежест на твърдите умнокрасиви и впрочем атлантонаивни ядра.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани05 Март 2023125128 Фев 202397504 Март 202389203 Март 20232093
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ




